15.09.2016 г., 18:00

Вик за помощ

713 1 0

Господи, при Теб пак идвам.

Обърканото ми сърце тъжи.

Отгоре, знам, Ти всичко виждаш.

Как да постъпя, ми кажи?!

 

Уж все избирам пътя с Тебе,

уж правя правилно нещата…

А резултатът е плачевен

и наранена е душата.

 

Какво да сторя, Татко мили,

не ме оставяй да сгреша!

Във трудностите дай ми сили,

подпри ме с Твоята ръка.

 

Нашепвай ми във тъмнината

къде и колко да вървя.

Учи ме да платя цената

за да си върна радостта.

 

Как да постъпя? Не, не зная.

От Тебе прося мъдрост днес.

Тежките мисли ще оставя.

В сърцето ми Ти смело влез.

 

И думи нашепни ми тихи,

донасящи от Твоя мир.

Товара нежно отнеми ми,

да видя изход най-подир.

 

И да си спомня обещаното

за мен и моя дом в Христа.

Да заменя сърцето си – раздраното,

с надеждата и радостта.

 

Лъжата да отхвърля бързо

за да погледна пак напред.

Да придобия нова дързост

и пак да стана като Теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...