Господи, при Теб пак идвам.

Обърканото ми сърце тъжи.

Отгоре, знам, Ти всичко виждаш.

Как да постъпя, ми кажи?!

Уж все избирам пътя с Тебе,

уж правя правилно нещата…

А резултатът е плачевен

и наранена е душата.

Какво да сторя, Татко мили,

не ме оставяй да сгреша!

Във трудностите дай ми сили,

подпри ме с Твоята ръка.

Нашепвай ми във тъмнината

къде и колко да вървя.

Учи ме да платя цената

за да си върна радостта.

Как да постъпя? Не, не зная.

От Тебе прося мъдрост днес.

Тежките мисли ще оставя.

В сърцето ми Ти смело влез.

И думи нашепни ми тихи,

донасящи от Твоя мир.

Товара нежно отнеми ми,

да видя изход най-подир.

И да си спомня обещаното

за мен и моя дом в Христа.

Да заменя сърцето си – раздраното,

с надеждата и радостта.

Лъжата да отхвърля бързо

за да погледна пак напред.

Да придобия нова дързост

и пак да стана като Теб!