10 feb 2007, 1:44

Вина 

  Poesía
663 0 7
Защо ли идвам винаги при теб,
когато съм обзета от печал?
Когато в мене болката расте
аз търся твоя огън неизтлял.

Когато съм отчайващо сама
на рамото ти идвам да тъжа,
а после се завръщам у дома,
забравила обида и лъжа.

Когато си ми нужен, ти си тук.
И аз се давя във вина и срам,
че винаги си тръгвах с някой друг,
а теб оставях да тъгуваш сам.

Не ме обгръщай с толкова любов!
Недей да ми прощаваш всеки грях!
Сега при теб се връщам с порив нов,
изпълнена с надежда и със страх.

Поне веднъж не ме приемай ти -
тръгни си и ме остави сама.
За всички свои болки отмъсти,
за да не чувствам пареща вина.
 

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво и мъдро!!!
  • Благодаря на всички! Такива сме си ние, жените, Вальо, но мисля, че ти доста добре ни разбираш. Поздрави!
  • Какво по-хубаво от това, да има при кого да отидем в трудни моменти!!!
    Много хубав стих!!!
    Поздрави
  • браво, Нели. чисто човешки усещания и мисли. и като тих протест го усещам на места.
  • Един истински стих!!!
    Браво, Нели!
  • ЕХ,НЕЛИ,КАК ПРОНИКНА ПОД КОЖАТА МИ КАТО ЖИВИТЕЛЕН СЕРУМ...ПРЕКРАСНО НАРЕЖДАНЕ НА ДУМИ И МИСЛИ,ЧАК ПРОЗИРА ЕДИН ИЗКОВАН ЖЕНСКИ ХАРАКТЕР ПРИКРИТ ПОД БУЛОТО НА ТЪГАТА.ЖЕНСКИ ХИТРИНКИ,НАКАРАЙ МЕ И ДА МЕ БОЛИ-НАЛИ... БРАВО КАК СИ СЕ СЕТИЛА...ТОВА ОТ ТВОИТЕ ПРЪСТИ СЕ СИПЕ КАТО ЗВЕЗДЕН ПРАШЕЦ НАД ДУШАТА МИ!БРАВО-ОЩЕ ВЕДНЪЖ!!!
  • Това е истинската любов, Нели!!! Да те приеме въпреки всички грешки.
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??