Feb 10, 2007, 1:44 AM

Вина

  Poetry
842 0 7
Защо ли идвам винаги при теб,
когато съм обзета от печал?
Когато в мене болката расте
аз търся твоя огън неизтлял.

Когато съм отчайващо сама
на рамото ти идвам да тъжа,
а после се завръщам у дома,
забравила обида и лъжа.

Когато си ми нужен, ти си тук.
И аз се давя във вина и срам,
че винаги си тръгвах с някой друг,
а теб оставях да тъгуваш сам.

Не ме обгръщай с толкова любов!
Недей да ми прощаваш всеки грях!
Сега при теб се връщам с порив нов,
изпълнена с надежда и със страх.

Поне веднъж не ме приемай ти -
тръгни си и ме остави сама.
За всички свои болки отмъсти,
за да не чувствам пареща вина.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво и мъдро!!!
  • Благодаря на всички! Такива сме си ние, жените, Вальо, но мисля, че ти доста добре ни разбираш. Поздрави!
  • Какво по-хубаво от това, да има при кого да отидем в трудни моменти!!!
    Много хубав стих!!!
    Поздрави
  • браво, Нели. чисто човешки усещания и мисли. и като тих протест го усещам на места.
  • Един истински стих!!!
    Браво, Нели!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...