10 sept 2008, 23:47

Вина 

  Poesía
486 0 2
Да загубиш своята сродна душа,
да тънеш ден след ден в самота.
Всички "бели"приятели отлитнаха,
обърнаха гръб и преминаха
в друг свят - не твоя,
заровиха спомена в гроба.
Бягат надалеч от твоето лице,
но са близо в твоето съзнание.
Оставаш сама, без подкрепа,
без приятели и утеха.
Сега си една прашинка в света,
проклинаща своята съдба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??