Вина
Да загубиш своята сродна душа,
да тънеш ден след ден в самота.
Всички "бели"приятели отлитнаха,
обърнаха гръб и преминаха
в друг свят - не твоя,
заровиха спомена в гроба.
Бягат надалеч от твоето лице,
но са близо в твоето съзнание.
Оставаш сама, без подкрепа,
без приятели и утеха.
Сега си една прашинка в света,
проклинаща своята съдба.
Вината не само у другите търси,
може би е в теб - помисли.
Грешки и предателство се крие,
лъжи и лицемерие се трие
от съзнанието тъй чисто
и сърцето тъй "искрено".
В най-трудния момент
мисли за утрешния ден,
в който може радостта да се върне
или празнотата пак да те прегърне,
всичко е в твойте ръце,
в истината и чувствата от сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Николова Todos los derechos reservados
