Вина

10 сент. 2008 г., 23:47

Поэзия

458 0 2

Да загубиш своята сродна душа,
да тънеш ден след ден в самота.
Всички "бели"приятели отлитнаха,
обърнаха гръб и преминаха

в друг свят - не твоя,
заровиха спомена в гроба.
Бягат надалеч от твоето лице,
но са близо в твоето съзнание.

Оставаш сама, без подкрепа,
без приятели и утеха.
Сега си една прашинка в света,
проклинаща своята съдба.

Вината не само у другите търси,
може би е в теб - помисли.
Грешки и предателство се крие,
лъжи и лицемерие се трие

от съзнанието тъй чисто
и сърцето тъй "искрено".
В най-трудния момент
мисли за утрешния ден,

в който може радостта да се върне
или празнотата пак да те прегърне,
всичко е в твойте ръце,
в истината и чувствата от сърце.