MoHaN (Георги Славов)
6 2
31 oct 2011, 10:24

Вина 

  Poesía
716 0 4

Стоя, изправен под звездите,

в кристална нощ, безлунна, тиха

и гледам своята душа в очите,

а мислите в главата ми не стихват.

Защо? Кога? И как?

Се гонят яростно една през друга.

И отговорът липсва пак,

но смисъл няма да се чудя.

Злините, дето съм ги сторил,

животът ми не стига да поправя.

За правда мислех си, че съм се борил,

но всъщност само болката остава.

© Георги Славов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??