Стоя, изправен под звездите,
в кристална нощ, безлунна, тиха
и гледам своята душа в очите,
а мислите в главата ми не стихват.
Защо? Кога? И как?
Се гонят яростно една през друга.
И отговорът липсва пак,
но смисъл няма да се чудя.
Злините, дето съм ги сторил,
животът ми не стига да поправя.
За правда мислех си, че съм се борил,
но всъщност само болката остава.
© Георги Славов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
