Стоя, изправен под звездите,
в кристална нощ, безлунна, тиха
и гледам своята душа в очите,
а мислите в главата ми не стихват.
Защо? Кога? И как?
Се гонят яростно една през друга.
И отговорът липсва пак,
но смисъл няма да се чудя.
Злините, дето съм ги сторил,
животът ми не стига да поправя.
За правда мислех си, че съм се борил,
но всъщност само болката остава.