24 may 2017, 1:05

Вина

545 3 8

Виновна съм за толкова неща...
Че вярата ми в тебе се огъна.
Че позволих на страховете ми в нощта
да те подложат на егоистичен съд.

 

Виновна съм в това, че не признах
как липсата е издълбала кладенец
и дъното е болка без душа,
където хапят се самотни думите.

 

Виновна съм, че пуснах ги след теб
в безсмислено преследване на истини,
когато истината между теб и мен е,
че премълчах и не ти показах себе си.

 

Виновна съм, че вместо лекота
добавях ти една излишна тежест.
Но честната ми дума е една,
дори и да изглежда бреме.

 

Виновна съм за толкова неща
и търся изкупление отчаяно...
Виновна съм и още за това,
че те обичам.
Без да се разкайвам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Веси! Неповторима си!
  • Виновен си, че правиш ме щастлива
    и караш ме да чувствам се Жена.
    Виновен - за страстта неутолима,
    с която ме даряваш през нощта.
    Виновен си за миговете нежност,
    обгръщащи ме с плащ от топлина.
    Виновен - за онази безметежност
    и пристан тих на моята душа.
    Виновен си за свойта всеотдайност,
    за смисъла на всеки изгрев нов.
    Присъдата - виновен до безкрайност.
    Наградата е моята любов.

    Определено това е най-сладката вина. Поздравления, Наде!
  • Не виновна, а влюбена! Не се осъждай!
  • Благодаря на всички от сърце!
  • Като гръмотевици в сърцето ми са думите ти, Наде!...Толкова силен е тоя стих, че се отеглям след него...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...