Вина
Виновна съм за толкова неща...
Че вярата ми в тебе се огъна.
Че позволих на страховете ми в нощта
да те подложат на егоистичен съд.
Виновна съм в това, че не признах
как липсата е издълбала кладенец
и дъното е болка без душа,
където хапят се самотни думите.
Виновна съм, че пуснах ги след теб
в безсмислено преследване на истини,
когато истината между теб и мен е,
че премълчах и не ти показах себе си.
Виновна съм, че вместо лекота
добавях ти една излишна тежест.
Но честната ми дума е една,
дори и да изглежда бреме.
Виновна съм за толкова неща
и търся изкупление отчаяно...
Виновна съм и още за това,
че те обичам.
Без да се разкайвам!
© Надежда Тошкова All rights reserved.
