May 24, 2017, 1:05 AM

Вина

  Poetry » Love
543 3 8

Виновна съм за толкова неща...
Че вярата ми в тебе се огъна.
Че позволих на страховете ми в нощта
да те подложат на егоистичен съд.

 

Виновна съм в това, че не признах
как липсата е издълбала кладенец
и дъното е болка без душа,
където хапят се самотни думите.

 

Виновна съм, че пуснах ги след теб
в безсмислено преследване на истини,
когато истината между теб и мен е,
че премълчах и не ти показах себе си.

 

Виновна съм, че вместо лекота
добавях ти една излишна тежест.
Но честната ми дума е една,
дори и да изглежда бреме.

 

Виновна съм за толкова неща
и търся изкупление отчаяно...
Виновна съм и още за това,
че те обичам.
Без да се разкайвам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, Веси! Неповторима си!
  • Виновен си, че правиш ме щастлива
    и караш ме да чувствам се Жена.
    Виновен - за страстта неутолима,
    с която ме даряваш през нощта.
    Виновен си за миговете нежност,
    обгръщащи ме с плащ от топлина.
    Виновен - за онази безметежност
    и пристан тих на моята душа.
    Виновен си за свойта всеотдайност,
    за смисъла на всеки изгрев нов.
    Присъдата - виновен до безкрайност.
    Наградата е моята любов.

    Определено това е най-сладката вина. Поздравления, Наде!
  • Не виновна, а влюбена! Не се осъждай!
  • Благодаря на всички от сърце!
  • Като гръмотевици в сърцето ми са думите ти, Наде!...Толкова силен е тоя стих, че се отеглям след него...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...