Вината ми е черна, очите зеленеят,

отровни мислите горчат,

ярост адска ме владее,

страстите не ме щадят. 

Толкова обичам и така горя,

че във нощи пълнолунни вия,

късам плът, опива ме кръвта 

и от раните си стръвно пия.

Стискам те в прегръдка до без дъх,

после те пропъждам и се втурвам 

да те гоня във незнаен път 

и над мен небето се катурва. 

Цялата във сняг и в звезден прах,

знам вината ми е непростима,

към луна затулена поглеждам пак 

сред безкрайната в жестокостта си зима. 

Северно сияние в зениците ми свети 

и отровата се лее в притока сърдечен, 

любовта ми странства в заплашителни комети 

към на страшния ми съд деня предречен...