Aug 21, 2024, 9:09 PM

Вина 

  Poetry » Phylosophy
174 0 0
Вината ми е черна, очите зеленеят,
отровни мислите горчат,
ярост адска ме владее,
страстите не ме щадят.
Толкова обичам и така горя,
че във нощи пълнолунни вия,
късам плът, опива ме кръвта
и от раните си стръвно пия.
Стискам те в прегръдка до без дъх,
после те пропъждам и се втурвам
да те гоня във незнаен път
и над мен небето се катурва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Филипова All rights reserved.

Random works
: ??:??