14 feb 2017, 19:43

Вина и вино - когато сърцето ми спи

2.1K 5 17

 

 

Вина и вино…когато сърцето ми спи

 

Лепне грехът върху устните слепнали –

с вино преглъщам вината!

„Сонет за вино и вина”- Даниела Йорданова

 

 

 

Моята стая, усърдна ненужно,

с мене овцете брои пак, не спи.

Сенки преплитат в нощта теменужна

вън пред дома ни добрите липи.

 

Стадо след стадо изпращаме двете

в звездната пасбищна дрезгавина.

С хапче за сън – пак очите ми светят –

тъжни луни сред небе от вина.

 

Синкав, таванът луните изпива,

сипе вината сол в сухата жар.

В транс полунощен душата прелива

с вино и огън забравен олтар.

 

Давя вината във виното пивко.

Сенки преплитат в мен тъжни липи.

Нека умът ми брои без почивка,

щом позволил е сърцето да спи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато сърцето спи, тогава умът хвърчи и го спохождат какви ли не вини. Тогава... „давя вината във виното пивко.

    Сенки преплитат в мен тъжни липи.

    Нека умът ми брои без почивка,

    щом позволил е сърцето да спи.“

    А когато пристигне пролетта, тя довежда любовта и всичко се нарежда по места:
    умът се успокоява и престава да брои... заспива спокойно.

    (((Мила Вени, стихотворението ти е много философско и е изтъкано от най- сполучливите хиперболи.))) Бъди щастлива! Величка (Литатру)
  • Благодаря!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви, Райна и Меги! Поздрав!
  • Каква поанта!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...