10 sept 2008, 15:58

Винаги едни

889 0 3
 

Винаги едни

 

Пролетта събужда в мен

спомена за онзи ден,

в който се влюбих в теб до уши,

сякаш завинаги.

 

А лято щом гори в мен,

има слънце даже през нощта,

защото знам, че обичаш ме,

ще ме обичаш до края на света.

 

Есента за мен е приказка,

а идеята е любовта.

За мен ти си злато,

като опадалите по пътя листа.

 

Зимата е топла,

защото си до мен.

И сгряваш с любовта си

ледения ден.

 

Щом сезоните се сменят тук,

светът е вече друг.

Но искам аз и ти

да сме винаги едни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Sorbus,благодаря за мнението.Не искам мнения,които са субективни и се радвам,че ми казвате истината.Оценявам го.Ще се постарая следващия път да бъда по-добра.
  • Сега може би трябваше да ти кажа колко много си велика, за да получа и аз някой благосклонен коментар. Но няма да го направя. Защото знам, че можеш още повече. Опитваш се да правиш рима, но римата не е всичко. Идеята е доста експлоатирана. Не виждам нищо оригинално.
    Не пиша това от злоба. Искам да се научиш да правиш нещата така, както трябва... Е, ако решиш наистина да ги правиш, де.
    А иначе, като откровение... що пък не?!
  • Важно еда сте заедно ,влюбени...Тогава сезоните са прекрасни!Поздрави от мен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...