22 mar 2012, 12:27

Винаги щастлива

1K 0 28

 

Тази пролет дойде неусетно

с мокри стъпки от цветна роса,

през воал резедав ме погледна

и загадъчно кимна с глава:

 

- Тежък грях на сърцето тежи ми,

затова първо идвам при теб,

преди двеста зелени години

благородник ме спря със пакет.

С жар написа той твоето име,

обещах краткосрочен ответ,

млада пролет бях, буйна, прости ми,

шарех всички дървета наред.

А в главата ми прелетни птици

химни пееха за любовта,

и забравих за тебе, сестрице,

бях заета да давам гнезда.

 

Развълнувана, бавно отворих

пожълтял от годините плик

и сърцето ми в миг проговори

на незнаен за мене език.

Колко много била съм щастлива

във предишния царски живот...

Аромат на кафе се разлива,

две очи пак ме будят с любов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...