22 mar 2012, 12:27

Винаги щастлива

1K 0 28

 

Тази пролет дойде неусетно

с мокри стъпки от цветна роса,

през воал резедав ме погледна

и загадъчно кимна с глава:

 

- Тежък грях на сърцето тежи ми,

затова първо идвам при теб,

преди двеста зелени години

благородник ме спря със пакет.

С жар написа той твоето име,

обещах краткосрочен ответ,

млада пролет бях, буйна, прости ми,

шарех всички дървета наред.

А в главата ми прелетни птици

химни пееха за любовта,

и забравих за тебе, сестрице,

бях заета да давам гнезда.

 

Развълнувана, бавно отворих

пожълтял от годините плик

и сърцето ми в миг проговори

на незнаен за мене език.

Колко много била съм щастлива

във предишния царски живот...

Аромат на кафе се разлива,

две очи пак ме будят с любов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...