Винаги щастлива
Тази пролет дойде неусетно
с мокри стъпки от цветна роса,
през воал резедав ме погледна
и загадъчно кимна с глава:
- Тежък грях на сърцето тежи ми,
затова първо идвам при теб,
преди двеста зелени години
благородник ме спря със пакет.
С жар написа той твоето име,
обещах краткосрочен ответ,
млада пролет бях, буйна, прости ми,
шарех всички дървета наред.
А в главата ми прелетни птици
химни пееха за любовта,
и забравих за тебе, сестрице,
бях заета да давам гнезда.
Развълнувана, бавно отворих
пожълтял от годините плик
и сърцето ми в миг проговори
на незнаен за мене език.
Колко много била съм щастлива
във предишния царски живот...
Аромат на кафе се разлива,
две очи пак ме будят с любов.
© Ивон All rights reserved.
