prelestnata (Тони Димитрова) prelestnata (Тони Димитрова)
85
1 abr 2008, 15:29

Винаги си там...

1.3K 0 10

Ти винаги си там
безкрайно безразличен,
от своя собствен свят
до болка отегчен.
И навярно винаги
си бил обичан,
но едва ли някога
от нещо запленен.

Ти винаги си там
и пак самичък,
сред цялата тълпа -
до лудост сам,
заровил в себе си
едно обичане,
краят и началото му
не видял...

Ти винаги си там -
спокоен и себичен,
небрежно сгънал в скута си
един голям копнеж...
В очите ти чете се укор,
а нейните проклинат
всички пътища до теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Optimistichno (Христина Маджарова)
    Optimistichno (Христина Маджарова)
    Браво! Много нежен стих!
  • malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)
    malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)
    Страхотна си! Супер, просто нямам думи, добре, че те намерих! Този ти стих ми напомня на едно мое влюбване в мой съученик!
  • MarkMartiney (Цецо Каменов)
    MarkMartiney (Цецо Каменов)
    Слова,изписани с от сърце.предназначени да докоснат нечие друго,думи намерили точното място,описвайки-една изгубена душа...
  • prelestnata (Тони Димитрова)
    prelestnata (Тони Димитрова)
    Определено е така Все едно съм влюбена във вятъра... усещам че го има, вилнее във мен... а никога не мога да го задържа само за себе си...
  • fraulia (Васка Мадарова)
    fraulia (Васка Мадарова)
    ''И навярно винаги
    си бил обичан,
    но едва ли някога
    от нещо запленен.''

    Трудно е да се обича такъв човек...
    Прекрасен стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0