Ти винаги си там
безкрайно безразличен,
от своя собствен свят
до болка отегчен.
И навярно винаги
си бил обичан,
но едва ли някога
от нещо запленен.
Ти винаги си там
и пак самичък,
сред цялата тълпа -
до лудост сам,
заровил в себе си
едно обичане,
краят и началото му
не видял...
Ти винаги си там -
спокоен и себичен,
небрежно сгънал в скута си
един голям копнеж...
В очите ти чете се укор,
а нейните проклинат
всички пътища до теб.
© Тони Димитрова Todos los derechos reservados