1 abr 2008, 15:29

Винаги си там... 

  Poesía » De amor
927 0 10

Ти винаги си там
безкрайно безразличен,
от своя собствен свят
до болка отегчен.
И навярно винаги
си бил обичан,
но едва ли някога
от нещо запленен.

Ти винаги си там
и пак самичък,
сред цялата тълпа -
до лудост сам,
заровил в себе си
едно обичане,
краят и началото му
не видял...

Ти винаги си там -
спокоен и себичен,
небрежно сгънал в скута си
един голям копнеж...
В очите ти чете се укор,
а нейните проклинат
всички пътища до теб.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво! Много нежен стих!
  • Страхотна си! Супер, просто нямам думи, добре, че те намерих! Този ти стих ми напомня на едно мое влюбване в мой съученик!
  • Слова,изписани с от сърце.предназначени да докоснат нечие друго,думи намерили точното място,описвайки-една изгубена душа...
  • Определено е така Все едно съм влюбена във вятъра... усещам че го има, вилнее във мен... а никога не мога да го задържа само за себе си...
  • ''И навярно винаги
    си бил обичан,
    но едва ли някога
    от нещо запленен.''

    Трудно е да се обича такъв човек...
    Прекрасен стих!
  • !!!! СТРАХОТНО Е!!!
  • И на мен ми хареса много! Поздрави!
  • Страхоно е !много истинско....
  • "Ти винаги си там
    и пак самичък,
    сред цялата тълпа -
    до лудост сам,
    заровил в себе си
    едно обичане,
    краят и началото му
    не видял..."
    -----Прекрасно е...защо ли от доста време насам и аз се чувствам по такъв начин...
  • хареса ми
Propuestas
: ??:??