1 апр. 2008 г., 15:29

Винаги си там...

1.3K 0 10

Ти винаги си там
безкрайно безразличен,
от своя собствен свят
до болка отегчен.
И навярно винаги
си бил обичан,
но едва ли някога
от нещо запленен.

Ти винаги си там
и пак самичък,
сред цялата тълпа -
до лудост сам,
заровил в себе си
едно обичане,
краят и началото му
не видял...

Ти винаги си там -
спокоен и себичен,
небрежно сгънал в скута си
един голям копнеж...
В очите ти чете се укор,
а нейните проклинат
всички пътища до теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Много нежен стих!
  • Страхотна си! Супер, просто нямам думи, добре, че те намерих! Този ти стих ми напомня на едно мое влюбване в мой съученик!
  • Слова,изписани с от сърце.предназначени да докоснат нечие друго,думи намерили точното място,описвайки-една изгубена душа...
  • Определено е така Все едно съм влюбена във вятъра... усещам че го има, вилнее във мен... а никога не мога да го задържа само за себе си...
  • ''И навярно винаги
    си бил обичан,
    но едва ли някога
    от нещо запленен.''

    Трудно е да се обича такъв човек...
    Прекрасен стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...