Винаги след три нощта била е благосклонна.

Винаги след три убежище била е

за две изплашени, объркани  души.

Там, в здрача, няма кой да съди,

да обвинява и съвети безполезни да раздава.

Там сме просто аз и ти.

Аз - притихнала във  твоите ръце,

ти - лекуващ всички мои страхове.

Няма по-красиви часове

от откраднатите в твоите ръце.

Деня далеч е и няма нужда

да знаем и да мислим

УТРЕ колко ще боли.

Знам, денят е факт и с него

хиляди въпроси идват.

Отговорим ли си честно и открито -

само ще ни заболи.

Така по-лесно е и безболезнено дори,

в нощта сме само аз и ти!

Знам, реалността безжална е

и в нея мястото до мене не заемаш ти!

Но винаги ще чакам

да дойде пак нощта - след три!