Винаги след три нощта била е благосклонна.
Винаги след три убежище била е
за две изплашени, объркани души.
Там, в здрача, няма кой да съди,
да обвинява и съвети безполезни да раздава.
Там сме просто аз и ти.
Аз - притихнала във твоите ръце,
ти - лекуващ всички мои страхове.
Няма по-красиви часове
от откраднатите в твоите ръце.
Деня далеч е и няма нужда
да знаем и да мислим
УТРЕ колко ще боли.
Знам, денят е факт и с него
хиляди въпроси идват.
Отговорим ли си честно и открито -
само ще ни заболи.
Така по-лесно е и безболезнено дори,
в нощта сме само аз и ти!
Знам, реалността безжална е
и в нея мястото до мене не заемаш ти!
Но винаги ще чакам
да дойде пак нощта - след три!
© Румяна Филипова Все права защищены