Когато те потърся, винаги те намирам
в най-топлото кътче на сърцето си,
там дето кръвта ми немирна извира
и дава живот на образа, на лицето ти.
Болката отдавна те е разбулила в мен.
Облаци мрачни не могат да те докоснат,
сякаш от жадната ми гръд си роден
и с моята съдбовна звезда си жигосан.
С любов подарих плътска свободата ти.
На всички и за всичко пред Бога простих.
За себе си оставих спомена, любвота ти
и в най-скритите кътчета я приютих.
Често докосвам с обич лицето, очите ти
с моите сетивни, духовни, жадни очи.
Отдавна съм изтрила болката, сълзите ти.
Танцуваме в прелест, наслада както преди.
Храниш душата ми самотна с обичта си.
Правиш ме отново по младежки щастлива.
С теб не изпитвам страх от старостта си,
защото и след нея любовта ми ще е жива...
20 07 2016
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados