Jul 21, 2019, 3:35 AM

Винаги те намирам

  Poetry
392 0 2

ВИНАГИ ТЕ НАМИРАМ

 

Когато те потърся, винаги те намирам
в най-топлото кътче на сърцето си,
там дето кръвта ми немирна извира
и дава живот на образа, на лицето ти.

 

Болката отдавна те е разбулила в мен.
Облаци мрачни не могат да те докоснат,
сякаш от жадната ми гръд си роден
и с моята съдбовна звезда си жигосан.

 

С любов подарих плътска свободата ти.
На всички и за всичко пред Бога простих.
За себе си оставих спомена, любвота ти
и в най-скритите кътчета я приютих.

 

Често докосвам с обич лицето, очите ти
с моите сетивни, духовни, жадни очи.
Отдавна съм изтрила болката, сълзите ти.
Танцуваме в прелест, наслада както преди.

 

Храниш душата ми самотна с обичта си.
Правиш ме отново по младежки щастлива.
С теб не изпитвам страх от старостта си,
защото и след нея любовта ми ще е жива...

 

20 07 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...