Jul 21, 2019, 3:35 AM

Винаги те намирам

  Poetry
389 0 2

ВИНАГИ ТЕ НАМИРАМ

 

Когато те потърся, винаги те намирам
в най-топлото кътче на сърцето си,
там дето кръвта ми немирна извира
и дава живот на образа, на лицето ти.

 

Болката отдавна те е разбулила в мен.
Облаци мрачни не могат да те докоснат,
сякаш от жадната ми гръд си роден
и с моята съдбовна звезда си жигосан.

 

С любов подарих плътска свободата ти.
На всички и за всичко пред Бога простих.
За себе си оставих спомена, любвота ти
и в най-скритите кътчета я приютих.

 

Често докосвам с обич лицето, очите ти
с моите сетивни, духовни, жадни очи.
Отдавна съм изтрила болката, сълзите ти.
Танцуваме в прелест, наслада както преди.

 

Храниш душата ми самотна с обичта си.
Правиш ме отново по младежки щастлива.
С теб не изпитвам страх от старостта си,
защото и след нея любовта ми ще е жива...

 

20 07 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...