Кап, кап, кап -

вода по каменния зид.

Кап, кап, кап -

се стича виното в стомаха сит.

После тихо смесва се с кръвта

и из вените пулсира,

изведнъж замайва се глава,

ръката  завибриара.

Настроение приижда

и дори да си намръщен,

две показваш - четири вижда,

с четири крака - кон досущен...

По асфалта се търкаля

и по пясъка на плажа,

по алеята веднага

пой се цопва на паважа.

Пътят е широк за него

и добре да го използва,

все напред върви по него,

тротоари два обхожда...

Весела дружина пее -

като гарван след настинка,

и навред това се лее -

като песента "Рофинка".

„брала момата къпини,

а пъдарят я набарал..."

Носи се с вълните сини,

а винарят - става, пада...

Към дома си той се връща,

но едва ли знае пътя,

а на сутрин се обръща,

„Я? Какво в канавка мътя?!"

После тежка е главата,

а краката - от олово,

а жената му - горката,

чака го с тиган отново.