14.12.2007 г., 16:50

Винена дружина

976 0 0

 

Кап, кап, кап -

вода по каменния зид.

Кап, кап, кап -

се стича виното в стомаха сит.

 

После тихо смесва се с кръвта

и из вените пулсира,

изведнъж замайва се глава,

ръката  завибриара.

 

Настроение приижда

и дори да си намръщен,

две показваш - четири вижда,

с четири крака - кон досущен...

 

По асфалта се търкаля

и по пясъка на плажа,

по алеята веднага

пой се цопва на паважа.

 

Пътят е широк за него

и добре да го използва,

все напред върви по него,

тротоари два обхожда...

 

Весела дружина пее -

като гарван след настинка,

и навред това се лее -

като песента "Рофинка".

 

„брала момата къпини,

а пъдарят я набарал..."

Носи се с вълните сини,

а винарят - става, пада...

 

Към дома си той се връща,

но едва ли знае пътя,

а на сутрин се обръща,

„Я? Какво в канавка мътя?!"

 

После тежка е главата,

а краката - от олово,

а жената му - горката,

чака го с тиган отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...