26 mar 2009, 16:28

Виновен

  Poesía
1.2K 0 1

                     Виновен

 

Някой лудува, друг мързелува,

                           но ти си виновен.

Някой не знае какво иска от теб,

                            но ти си виновен.

Някой забравил е своето име,

                        чест и достойнство,          

                            но ти си виновен.

Някой страхува се от любов

                             искрена и вечна,

                             но ти си виновен.

 

Виновен, че искаш живота ти човешки

по Божия пътека към знание да върви.

Виновен, че по тази пътека имаш

                         не малко изпитания и ти.

 

Виновен, че Истината и Любовта е

заложил в теб Бог от вечни времена.

Виновен, че ненавиждаш лъжата

и двойната игра в света на земята.

 

В лишения и мъки страда твоето тяло и душа

едничката истина да разбереш

                                     за простите и малки неща.

Във вървежа на годините

                                 от младостта към старостта,

изникна въпросът

                                 за истинността в твоята душа.

 

 

Що е любов, вяра и надежда,

                                                     къде е радостта -

попита ти- връщайки се

                                        към старите нови неща?

 

Защо ли - богатство и слава,

                                        разкош и величие,

не те блазнят вече в света?

 

Разбра ти, че маскарадът фалшив

                                          и празни илюзии

убиват полета на твоята светла душа,

че пътят към знание

                                      върви рамо до рамо

с любовта,

                 приятелство вярно

                                                           и крепка ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...