26 мар. 2009 г., 16:28

Виновен

1.2K 0 1

                     Виновен

 

Някой лудува, друг мързелува,

                           но ти си виновен.

Някой не знае какво иска от теб,

                            но ти си виновен.

Някой забравил е своето име,

                        чест и достойнство,          

                            но ти си виновен.

Някой страхува се от любов

                             искрена и вечна,

                             но ти си виновен.

 

Виновен, че искаш живота ти човешки

по Божия пътека към знание да върви.

Виновен, че по тази пътека имаш

                         не малко изпитания и ти.

 

Виновен, че Истината и Любовта е

заложил в теб Бог от вечни времена.

Виновен, че ненавиждаш лъжата

и двойната игра в света на земята.

 

В лишения и мъки страда твоето тяло и душа

едничката истина да разбереш

                                     за простите и малки неща.

Във вървежа на годините

                                 от младостта към старостта,

изникна въпросът

                                 за истинността в твоята душа.

 

 

Що е любов, вяра и надежда,

                                                     къде е радостта -

попита ти- връщайки се

                                        към старите нови неща?

 

Защо ли - богатство и слава,

                                        разкош и величие,

не те блазнят вече в света?

 

Разбра ти, че маскарадът фалшив

                                          и празни илюзии

убиват полета на твоята светла душа,

че пътят към знание

                                      върви рамо до рамо

с любовта,

                 приятелство вярно

                                                           и крепка ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...