8 may 2011, 17:06

Виновна... 

  Poesía » Otra
805 0 19

Виновна съм, че позволих,

да бъда наранявана жестоко.

Все чаках някой да ме укори

за туй, че следвах правилна посока.

 

В живота си не бях сама,

а всъщност бях самотна.

Насред голямата тълпа

оглеждах се, но не намерих хора.

 

Сред свои бях аз чужда от дете.

Все някой някъде му пречех.

Дали изкупвах чужди грехове

или просто съм обречена?!

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??