May 8, 2011, 5:06 PM

Виновна...

  Poetry » Other
922 0 19

Виновна съм, че позволих,

да бъда наранявана жестоко.

Все чаках някой да ме укори

за туй, че следвах правилна посока.

 

В живота си не бях сама,

а всъщност бях самотна.

Насред голямата тълпа

оглеждах се, но не намерих хора.

 

Сред свои бях аз чужда от дете.

Все някой някъде му пречех.

Дали изкупвах чужди грехове

или просто съм обречена?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, СИСИ!
    Този стих, казва всичко....Ненужната вина, която носим ни тежи, като скала на раменете ни.
  • Ваня,прегръщам те!!!!!!
  • Благодаря ти, Сиси!
    Много е страшно, когато си чужд там където трябва да си обичан....от най-близките хора!
  • За мен е истинско,защото и аз се чуствам така!
    Сред свои вях аз чужда от дете...Дали изкупвах чужди грехове или просто съм обречена?!
  • Благодаря ти, Мими!Не на празно хората са казали,че надеждата крепи и остава с нас до последно.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...