Виновна съм, че позволих,
да бъда наранявана жестоко.
Все чаках някой да ме укори
за туй, че следвах правилна посока.
В живота си не бях сама,
а всъщност бях самотна.
Насред голямата тълпа
оглеждах се, но не намерих хора.
Сред свои бях аз чужда от дете.
Все някой някъде му пречех.
Дали изкупвах чужди грехове
или просто съм обречена?!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
