unwritten (Татяна)
3 1
20 feb 2015, 21:04

Виновна 

  Poesía » De amor
370 0 3

Търся себе си, къде ли съм се запиляла,
къде е онова весело, усмихнато момиче,
за щастието дето бе се замечтала,
лъчезарна, свежа, като в утринта кокиче?

 

Посърнала, с тъга и болка в очите,
не е същата, не се усмихва, а жалее.
Aх, и таз огромна буца в гърдите,
онова сърце туптящо, спряло е да пее.

 

Наивна бе, и таз наивност и попречи.
Довери се, просто искаше да помечтае.
Нарани се, нарани и други - не виновни.
Намери се, ала не можеше да се познае!

© Татяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Любовта наранява, променя човек, а след нея идва тъгата и "сърце туптящо, спряло е да пее"+Хареса ми!
  • Когато човек се загуби, тогава и само тогава е най-точния момент отново да се намери. Много добро! Поздравления!
Propuestas
: ??:??