Виновна
Търся себе си, къде ли съм се запиляла,
къде е онова весело, усмихнато момиче,
за щастието дето бе се замечтала,
лъчезарна, свежа, като в утринта кокиче?
Посърнала, с тъга и болка в очите,
не е същата, не се усмихва, а жалее.
Aх, и таз огромна буца в гърдите,
онова сърце туптящо, спряло е да пее.
Наивна бе, и таз наивност и попречи.
Довери се, просто искаше да помечтае.
Нарани се, нарани и други - не виновни.
Намери се, ала не можеше да се познае!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Татяна Todos los derechos reservados
