Търся себе си, къде ли съм се запиляла,
къде е онова весело, усмихнато момиче,
за щастието дето бе се замечтала,
лъчезарна, свежа, като в утринта кокиче?
Посърнала, с тъга и болка в очите,
не е същата, не се усмихва, а жалее.
Aх, и таз огромна буца в гърдите,
онова сърце туптящо, спряло е да пее.
Наивна бе, и таз наивност и попречи.
Довери се, просто искаше да помечтае.
Нарани се, нарани и други - не виновни.
Намери се, ала не можеше да се познае!
© Татяна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
