Arisaema (Аризема)
5 5
5 may 2007, 20:44

Виновна 

  Poesía
743 1 3
 
Виновна си - крещиш ми гневно в мрака.
Червени букви в тъмното горят.
Виновна си - палачът в мен те чака.
На клада мислите ми ще те изгорят.
Обличам груба плащеница, нежна кожа
изприщена и в рани да кърви.
Виновна съм. Не! Повече не може
така да продължава. Спри! Боли.
Виновна си - ми ехото повтаря
със устните на утринния бриз.
Виновна съм - душата ми изгаря.
От тази пепел ставам антихрист.
Часът прокълнат, в който съм родена,
превърнат е във птица без крила.
В очите си е спрял живот - вселена
със мъртво Слънце, с каменна Луна.
И миг след миг звезди-сълзици капят
по бузите на вчерашния ден.
На устните му кротко - там - се стапят,
когато моли се с любов и страст за мен.

© Аризема Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, края и на мен ми беше труден за разбиранем, ма като цялои мен ме докосна и ми хареса
  • Радвам се, че стиха ми е докоснал душите ви!Благодаря за коментарите!
  • Прекрасен е стиха ти!
    Само, че ми отне доста време да схвана края...

    Много интересен изказ относно деня, който се моли за теб!

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??