Когато днес със нея се разминах,
с насмешка сякаш ме погледна тя,
а аз дори пред нея не споминах
за белега от теб, любими, на гърба,
защото знам, че снощи си я любил,
а тя си е помислила, че я обичаш
и мислила си е, че си загубил
съзнание, докато името ми пак изричаш.
Каква е жалка, може би си мисли,
че в работата пак до късно бил си
и докато къщата до блясък чисти
не знае, че вика си силен крил си. ...