Когато днес със нея се разминах,

с насмешка сякаш ме погледна тя,

а аз дори пред нея не споминах

за белега от теб, любими, на гърба,

защото знам, че снощи си я любил,

а тя си е помислила, че я обичаш

и мислила си е, че си загубил

съзнание, докато името ми пак изричаш.

Каква е жалка, може би си мисли,

че в работата пак до късно бил си

и докато къщата до блясък чисти

не знае, че вика си силен крил си.

Не ме е грижа – нека да ме съдят –

такава съм – жена порочна, блудна

и даже от дома ми да ме пъдят

за теб ще чакам нощем вечно будна.

Не ме е грижа – нека да съм грешна,

но нищо няма – нека името ти носи

и нека с любовта си ставам смешна,

а нека нежност тя от теб да проси,

нима заради любовта си аз съм жалка?

Нима съм грешна, че съм втора?

Не съм виновна, че съм толкоз малка!

Вина ли имам? – Ще повторя!