26 oct 2013, 18:09

Виновна ли съм 

  Poesía » De amor
672 1 1

 

Моята любов

блести в очите ти,

гори в душата ти,

ръце уморени отпускаш

и за мен мислиш, нали?

В сърцето си ме приюти.

Не ме сравнявай с никоя -

несравнима съм,

не ме наранявай -

ранима съм.

Искай ме!

Твоя съм!

Знам, че много боли,

когато се намесиш

във две застинали съдби.

Но аз не искам

да съм откраднала щастие

ти сам ми го подари.

Виновна ли съм,

че ме има...

и скрих пропастта

на живота ти?

Ако искаш, 

прогони ме от мислите си,

от живота си.

Ако ме чувстваш излишна,

ме намрази, зачеркни.

Не можеш, нали?

Аз съм част

от твоето тяло,

както и ти!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??