Виновна ли съм
Моята любов
блести в очите ти,
гори в душата ти,
ръце уморени отпускаш
и за мен мислиш, нали?
В сърцето си ме приюти.
Не ме сравнявай с никоя -
несравнима съм,
не ме наранявай -
ранима съм.
Искай ме!
Твоя съм!
Знам, че много боли,
когато се намесиш
във две застинали съдби.
Но аз не искам
да съм откраднала щастие
ти сам ми го подари.
Виновна ли съм,
че ме има...
и скрих пропастта
на живота ти?
Ако искаш,
прогони ме от мислите си,
от живота си.
Ако ме чувстваш излишна,
ме намрази, зачеркни.
Не можеш, нали?
Аз съм част
от твоето тяло,
както и ти!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
