Виновни

10 oct 2012, 12:08

Poesía » Civil

506 0 3

Виновни

... по виолата древна на оня отгоре

стърже лък канонаден и гърми светлина,

модрочели звезди ослепяват от болка

и щурец душевадец си загубва гласа...

... безумно в лави от звуци се мята Везувий,

градът под машинния вой е пигмей,

... между тебе и мене –свлачища и коловози от думи:

пак ли отвори кутията тоя наивен Епиметей!

... не сянка ли мравчена бяха децата

на смелия брат на Сизиф, сега като хали

взривяват полята, жребци запотени, и с бесни

усилия земетръсно подкопават Олимп...

Ще разрежем на две като стара погача

под сърцето си нашия свят... с кафяви сълзи

ще проплаче земята – опело за викачите,

оглушали в душата от шумния пир.

Родени сме голи и слепи, и с вик,

а шума майсторим като свое разпятие,

висим доброволно на него до съдния миг –

когато вечността ще ни накаже с безгласие...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

beti (Бехрин)

2012-10-12T17:10:14+03:00
theironlady (Златина Георгиева)

2012-10-11T10:54:52+03:00

...а ти, Бети, си повече от приятел и съм признателна за добросърдечието ти...
beti (Бехрин)

2012-10-11T00:22:55+03:00

"Ще разрежем на две като стара погача
под сърцето си нашия свят... "

Напластено е с внушения!
Удоволствие си!
Поздрав!