Виновни
Виновни
... по виолата древна на оня отгоре
стърже лък канонаден и гърми светлина,
модрочели звезди ослепяват от болка
и щурец душевадец си загубва гласа...
... безумно в лави от звуци се мята Везувий,
градът под машинния вой е пигмей,
... между тебе и мене –свлачища и коловози от думи:
пак ли отвори кутията тоя наивен Епиметей!
... не сянка ли мравчена бяха децата
на смелия брат на Сизиф, сега като хали
взривяват полята, жребци запотени, и с бесни
усилия земетръсно подкопават Олимп...
Ще разрежем на две като стара погача
под сърцето си нашия свят... с кафяви сълзи
ще проплаче земята – опело за викачите,
оглушали в душата от шумния пир.
Родени сме голи и слепи, и с вик,
а шума майсторим като свое разпятие,
висим доброволно на него до съдния миг –
когато вечността ще ни накаже с безгласие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
