12 sept 2014, 1:47

Виновникът

  Poesía
700 0 6

ВИНОВНИКЪТ

 

Дотегна ми светът да бъде само болка!...

Но знам, че за това аз нося си вина...

Да бях невинен, щях ли Богу да се моля?!

Виновен съм,че злото взима преднина.

Виновен съм за всички бедни и нещастни.

Виновен съм и за лисиците на власт.

Виновен, че светилникът в сърцата гасне.

Виновен за душите с дяволита страст.

Виновен съм дори за всичките ментета.

Виновен, че светът живее често в грях.

Виновен - пет пари не дават за поета.

Виновен, че от Бога никой няма страх.

Виновен - любовта измерва се с пари и,

щом нямаш ги, какво че имаш чест?!

Виновен... кой вината може да изтрие

и то съвсем открито, без протест.

Виновен съм пред Господ Бога и пред мама...

Невинният да хвърли камък върху мен!

Потърся ли миряни - фарисеи в храма.

 

На друг вината взимам, той да е спасен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбан Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за отзивите!
  • "На друг вината взимам, той да е спасен."
    Смисълът на вярата. Колко духовна сила е нужна, за да понесеш на плещите си греховността на човешката природа! И какво силно желание, копнеж за съпреживяване на чистотата и благородството на човешките помисли и дела! Предизвиква питане: Дали поетът не е обременен и с моя вина? Силно и дълбоко!
  • Виновни или грешни - все едно е, а грешници сме всички до един.
    А праеден е само Бог единствен.
    Присъединявам се към мнението на Руми. Поздрав!
  • Виновни сме, но имаме надежда, защото Бог умря за нашите грехове. Не можем да да променим другите, но себе си - със сигурност. Поздрави!
  • "Потърся ли миряни - фарисеи в храма."
    Силно...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...