12 sept 2014, 1:47

Виновникът

  Poesía
695 0 6

ВИНОВНИКЪТ

 

Дотегна ми светът да бъде само болка!...

Но знам, че за това аз нося си вина...

Да бях невинен, щях ли Богу да се моля?!

Виновен съм,че злото взима преднина.

Виновен съм за всички бедни и нещастни.

Виновен съм и за лисиците на власт.

Виновен, че светилникът в сърцата гасне.

Виновен за душите с дяволита страст.

Виновен съм дори за всичките ментета.

Виновен, че светът живее често в грях.

Виновен - пет пари не дават за поета.

Виновен, че от Бога никой няма страх.

Виновен - любовта измерва се с пари и,

щом нямаш ги, какво че имаш чест?!

Виновен... кой вината може да изтрие

и то съвсем открито, без протест.

Виновен съм пред Господ Бога и пред мама...

Невинният да хвърли камък върху мен!

Потърся ли миряни - фарисеи в храма.

 

На друг вината взимам, той да е спасен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбан Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за отзивите!
  • "На друг вината взимам, той да е спасен."
    Смисълът на вярата. Колко духовна сила е нужна, за да понесеш на плещите си греховността на човешката природа! И какво силно желание, копнеж за съпреживяване на чистотата и благородството на човешките помисли и дела! Предизвиква питане: Дали поетът не е обременен и с моя вина? Силно и дълбоко!
  • Виновни или грешни - все едно е, а грешници сме всички до един.
    А праеден е само Бог единствен.
    Присъединявам се към мнението на Руми. Поздрав!
  • Виновни сме, но имаме надежда, защото Бог умря за нашите грехове. Не можем да да променим другите, но себе си - със сигурност. Поздрави!
  • "Потърся ли миряни - фарисеи в храма."
    Силно...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...