21 abr 2011, 8:38

ВИП

  Poesía » Civil
769 0 0

ВИП – КАЙМАК

 

 

Централният ни комитет се е събрал -

с братския ни цигански квартал…

Събира усърдно каймака в чиния,

а той се оказва – мръсна помия…

Живяхме дълго като лъва и конете -

прежùвяхме кротко като кози сред овцете…

Жално по славното минало страдахме,

но сияйно бъдеще – така и не видяхме…

Упорито сглобявахме шевна машина,

а тя все се оказва оръжейна доктрина…

Пак носим скотското си робско бреме

и пак чакаме честитото сегашно време…

И пак се пита отчаяно отбора -

“Кога ли ще живеем като нормални хора?”…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...