21.04.2011 г., 8:38

ВИП

762 0 0

ВИП – КАЙМАК

 

 

Централният ни комитет се е събрал -

с братския ни цигански квартал…

Събира усърдно каймака в чиния,

а той се оказва – мръсна помия…

Живяхме дълго като лъва и конете -

прежùвяхме кротко като кози сред овцете…

Жално по славното минало страдахме,

но сияйно бъдеще – така и не видяхме…

Упорито сглобявахме шевна машина,

а тя все се оказва оръжейна доктрина…

Пак носим скотското си робско бреме

и пак чакаме честитото сегашно време…

И пак се пита отчаяно отбора -

“Кога ли ще живеем като нормални хора?”…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...