10 jun 2009, 15:35

Вип съквартиранти

1.1K 0 5

Събрахме се в една квартира,

красива, умна, поспалива

и трите весели студентки

нямаха си конкурентки.

После малко се увеличихме,

още двама приютихме,

за целта квартирата сменихме,

стаите пренаредихме.

Можем да започнем

с другарката Силвана,

има ли купонче,

тя е първа дама,

не обича да стои у нас,

покрай шефа с далаверите е в час.

Нека продължим с Дени,

в спора никой с нея се не мери,

все си знае, все е чела,

вечно думата е взела.

Заразказва ли ти, все  се смее,

за Америка тя винаги копнее.

С цикламено ù дай да се облича,

то на нея си и най-прилича.

Връща се от работа и Ники,

говореща по телефона с Вики.

Бърза все да си полегне,

морно тя крачета да обтегне,

че тежък спор я с Дени чака,

превърнал се от приказка в атака.

До вечерта се те надвикват,

а после лягат и утихват.

И сутрин Ники щом очи отвори,

с нея трудно е да се говори,

върви намръщена, сърдита,

не смее никой нищо да я пита.

И тук се появява Кати,

тя търси Дени пак за сутрешното парти

и бързо правят те кафета,

от тук започва моабета.

И филм след филм денят минава,

е, това е то студентската забава.

А Кати  все се тута, все се мота,

спокойно го раздава тя в живота.

И всеки ден пере и готви,

вкъщи пуснала е котви.

Тя в стая с Ради си живее,

чувсто на любов сред тях вилнее.

Той мълчи си, глас не дава,

само като ходи, вдига врява.

Чак комшията прописка,

но да дойде не му стиска

(поздрав към Бай Христо).

Гледа строго Ради изпод вежди,

жегнеш ли го, почва да се блещи.

Гошко ни е гостенин редовен,

той пък хич не е спестовен,

зор на Дени вечно дава,

да се къпе и да се оправя.

После бързо той заспива,

Дени пак не е щастлива.

Ще не ще - и тя ще спи,

пак е изморен - Уви!

И така тече животът,

де е Рай, къде Голгота,

Випа-Брадъра разбихме,

в тоя стих това открихме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енигма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...