Вип съквартиранти
Събрахме се в една квартира,
красива, умна, поспалива
и трите весели студентки
нямаха си конкурентки.
После малко се увеличихме,
още двама приютихме,
за целта квартирата сменихме,
стаите пренаредихме.
Можем да започнем
с другарката Силвана,
има ли купонче,
тя е първа дама,
не обича да стои у нас,
покрай шефа с далаверите е в час.
Нека продължим с Дени,
в спора никой с нея се не мери,
все си знае, все е чела,
вечно думата е взела.
Заразказва ли ти, все се смее,
за Америка тя винаги копнее.
С цикламено ù дай да се облича,
то на нея си и най-прилича.
Връща се от работа и Ники,
говореща по телефона с Вики.
Бърза все да си полегне,
морно тя крачета да обтегне,
че тежък спор я с Дени чака,
превърнал се от приказка в атака.
До вечерта се те надвикват,
а после лягат и утихват.
И сутрин Ники щом очи отвори,
с нея трудно е да се говори,
върви намръщена, сърдита,
не смее никой нищо да я пита.
И тук се появява Кати,
тя търси Дени пак за сутрешното парти
и бързо правят те кафета,
от тук започва моабета.
И филм след филм денят минава,
е, това е то студентската забава.
А Кати все се тута, все се мота,
спокойно го раздава тя в живота.
И всеки ден пере и готви,
вкъщи пуснала е котви.
Тя в стая с Ради си живее,
чувсто на любов сред тях вилнее.
Той мълчи си, глас не дава,
само като ходи, вдига врява.
Чак комшията прописка,
но да дойде не му стиска
(поздрав към Бай Христо).
Гледа строго Ради изпод вежди,
жегнеш ли го, почва да се блещи.
Гошко ни е гостенин редовен,
той пък хич не е спестовен,
зор на Дени вечно дава,
да се къпе и да се оправя.
После бързо той заспива,
Дени пак не е щастлива.
Ще не ще - и тя ще спи,
пак е изморен - Уви!
И така тече животът,
де е Рай, къде Голгота,
Випа-Брадъра разбихме,
в тоя стих това открихме.
© Енигма All rights reserved.
