4 sept 2009, 12:26

Виртуален свят

  Poesía
572 0 0

Живеем в ерата на интернет и технологии модерни

и вече начинът ни на общуване осъществява се чрез тях,

така се запознахме и открихме, без дори да се погледнем,

но си допаднахме със сходни интереси, разсъждения и мисли.

 

Зад компа понякога е трудно веднага всичко да се разгадае,

но ще се опитам частите на истината правилна да подредя,

с което постепенно с яснота  да се разкрие

на каква дълбочина е дъното на твоята душа.

 

От първия контакт дори си нямах напредстава

за външния ти образ, какви са твоите очи, коса,

но с разговори дълги, съобщения на skype, E-мail-и

успях да доловя добронамереност, за което ти БЛАГОДАРЯ.

 

Дано останеш си такъв и нишката не се прекъсне

и винаги да се допълваме със знания и личен опит,

и винаги добри приятели да си останем,

защото човек е по-богат с тях и колкото пари да има.

 

 

                                                              VAK14.04.2009

                                                              valencia

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...