/МЕССЕР  БОКАЧО  РЯПА  ДА  ЯДЕ/

Стани Мессер,

и виж каква “любов” кипи в това море!

Стани, ще видиш ти такива чудеса,

Какви не си сънувал под ония стари небеса.

Ще видиш старец вдетинен

как голичко девойче със любов “полива”,

морето вече от любов прелива,

а девойчето все тъй невинно си стои-

невинни са дори и нежните уши.

А младото момче не се свени

да влезе там от дето майка го роди,

защото майката и тя е тук,

кой знае, може би ще чака своя внук.

Кой влиза, кой излиза и къде

и Бог не може туй да разбере!

Може да се случи тук дори,

бащата, след като “полее” своето моме,

без да иска и жена си да ощастливи.

Вечерта, щом свършат със “невинните” игри,

жената казва, че главата я боли,

мъжът и той до нея ляга делови,

старецът, момчето и момето

заспиват сладко и за “Лека нощ”

си мислят всички със изпразнени глави,

че той, животът, всъщност никак не е лош,

щом може днес човек без срам и свян

от всички забранени плодове да вкуси,

във всички дупчици да се завре,

със всички течности да го полеят,

а на сутринта да се събуди

невинен като младенец

и чист кат'майчини сълзи.

Защото всичко туй било

не другаде, а САМО в техните глави.

И така, на сутринта,

таткото с респект морал чете

на своето моме,

а благоверната жена

очаква с нетърпение мига,

когато с мишката ще бъде сам-сама,

защото там я чака младото момче.

То пък вярва, че ще срещне любовта,

докато прави секс с коя да е жена.

А момето завинаги ще се размине

със момчето и със любовта.

От всички най-щастлив е стареца сега,

защото може само със трепереща ръка

да направи мъжки чудеса.

Ако пък някой е дошъл с надеждата

да срещне любовта в това море,

оплют и заклеймен,

едва ли нe, е по-добре

от срам и сам да си умре.

Мессер, не гледай като пън, а помръдни

и се върни във своя вечен дом,

защото май ще те побърка

тоз модерен, виртуален нов Содом.

Пардон, Декамерон.

                                            Август 2006г.

                                            /на 300м. от гроба на Бокачо/