17 dic 2010, 18:18

Виртуални

  Poesía
1K 0 5

Скъпа моя виртуална приятелко,

в мен напират въпросчета няколко,

ето, вратите към мен са отворени,

толкова много неща до тук са сторени,

как ще я караме оттук-нататък,

всичко ли ще е пак така без остатък?

 

Имам и още питане такова,

какво ще правим, ако в нета отново

открием следващата тема за приказка,

но връзката ни продължава да бъде лирическа?

 

С теб е толкова светло, приятно,

дали на живо ще бъде обратно?

Дали животът се режисира от нета,

или това е мисия на поета?

Мога и още неща да попитам,

чудя се докога ли така ще се скитам,

не е ли време да намерим решение?

Питам и искам и твоето мнение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...