Dec 17, 2010, 6:18 PM

Виртуални

  Poetry
1K 0 5

Скъпа моя виртуална приятелко,

в мен напират въпросчета няколко,

ето, вратите към мен са отворени,

толкова много неща до тук са сторени,

как ще я караме оттук-нататък,

всичко ли ще е пак така без остатък?

 

Имам и още питане такова,

какво ще правим, ако в нета отново

открием следващата тема за приказка,

но връзката ни продължава да бъде лирическа?

 

С теб е толкова светло, приятно,

дали на живо ще бъде обратно?

Дали животът се режисира от нета,

или това е мисия на поета?

Мога и още неща да попитам,

чудя се докога ли така ще се скитам,

не е ли време да намерим решение?

Питам и искам и твоето мнение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дончо Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...