17 дек. 2010 г., 18:18

Виртуални

1K 0 5

Скъпа моя виртуална приятелко,

в мен напират въпросчета няколко,

ето, вратите към мен са отворени,

толкова много неща до тук са сторени,

как ще я караме оттук-нататък,

всичко ли ще е пак така без остатък?

 

Имам и още питане такова,

какво ще правим, ако в нета отново

открием следващата тема за приказка,

но връзката ни продължава да бъде лирическа?

 

С теб е толкова светло, приятно,

дали на живо ще бъде обратно?

Дали животът се режисира от нета,

или това е мисия на поета?

Мога и още неща да попитам,

чудя се докога ли така ще се скитам,

не е ли време да намерим решение?

Питам и искам и твоето мнение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...