Омръзна ми вече от захаросани приказки,
от клишета безкрайни и разни измислици.
Омръзна ми даже от фалшивите профили,
пълни с измамни тарикати и странници.
Писна ми вече от всички кретени,
които със "обич" си "мислят само за мене".
С думи любовни мен ме наричат,
на пълна глупачка дали им приличам?
Думата обич за нищо я нямат,
играят във някаква измислена драма.
Циркът за тях е роля за двама,
да лъжат и мамят е гордост голяма.
Мъже, престанете с театралните сцени,
защо са Ви тези виртуални хареми?
Нима не разбрахте, че това е банално,
нима не разбрахте, че така ставате жалки?
Нима да играеш на любов днес е модерно,
нима да разбиеш сърце за Вас вече е редно?
Нима под звездите не открихте една
мила, добра и мечтана жена?
Или просто решихте, че не бива така
и трябва да имате всяка една?
И накрая ще Ви кажа приказка стара,
за гаргата дето скачала, скачала и сама се надянала.
Тъй че мислете първо с главата,
(имах предвид тази на рамената).
Недей те да се взимате за хитреци големи,
че ще има да патите, помнете от мене!
Не случайно жената Дявол я наричат,
рога да Ви слага тя също обича.
Затова по спокойно пишете във чата,
че да не Ви боли от нас жените много главата!
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados