28 sept 2010, 21:46

Виртуални усмивки

  Poesía
716 0 6

Пукнати надежди

 пак ли са мечтите ни?

Недокоснат бряг...

Незавършено излитане...

Толкова въпроси в

триизмерно питане,

всеки в свойте мисли

до безропотно заплитане.

И дали усмивка...

весело  потупване

 ще запълни ямите,

 от лъжи забулени.

Виртуални кули са

отдавна дните ни.

Ние - скрити мишки

в дупки за ценители.

Трябва доста слънце

да изсъхне влагата,

в сутрешно намигване

да разпъпи плявата.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...