28 сент. 2010 г., 21:46

Виртуални усмивки

715 0 6

Пукнати надежди

 пак ли са мечтите ни?

Недокоснат бряг...

Незавършено излитане...

Толкова въпроси в

триизмерно питане,

всеки в свойте мисли

до безропотно заплитане.

И дали усмивка...

весело  потупване

 ще запълни ямите,

 от лъжи забулени.

Виртуални кули са

отдавна дните ни.

Ние - скрити мишки

в дупки за ценители.

Трябва доста слънце

да изсъхне влагата,

в сутрешно намигване

да разпъпи плявата.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...