Пукнати надежди
пак ли са мечтите ни?
Недокоснат бряг...
Незавършено излитане...
Толкова въпроси в
триизмерно питане,
всеки в свойте мисли
до безропотно заплитане.
И дали усмивка...
весело потупване
ще запълни ямите,
от лъжи забулени.
Виртуални кули са
отдавна дните ни.
Ние - скрити мишки
в дупки за ценители.
Трябва доста слънце
да изсъхне влагата,
в сутрешно намигване
да разпъпи плявата.
© Искра Радева Николова Все права защищены