Пукнати надежди
пак ли са мечтите ни?
Недокоснат бряг...
Незавършено излитане...
Толкова въпроси в
триизмерно питане,
всеки в свойте мисли
до безропотно заплитане.
И дали усмивка...
весело потупване
ще запълни ямите,
от лъжи забулени.
Виртуални кули са
отдавна дните ни.
Ние - скрити мишки
в дупки за ценители.
Трябва доста слънце
да изсъхне влагата,
в сутрешно намигване
да разпъпи плявата.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Приятен и успешен ден!